Време е за луцос

И този път големите туни ни се изплъзнаха. Времето беше прекрасно - вятър, от 4 до 6 бофора, малко дъжд... Обиколихме от южно Халкидики до северните Споради. Обратно. Ситоня - Касандра - Атон. Нема братче. За 5 дни влачене едно плахо почукване. И по начина, по който "удари" се мисля, че беше малка риба меч. Почукна, развали играта на воблера, в момента, в който се оправи отново и това беше. Е то не може всеки път, ама хайде поне да е на три пъти веднъж. За малко въобще не настоявахме - тунакита и паламиди можем да ловим и от по-малка лодка.
Последните два дни се отдадохме на спининг от брега.
Първия ден хванахме по една риба, като моята и освен, че беше най-малката я извадих (Silent Assasin) закачена за опашката. Егати как се дърпаше ;-) Имах и удар от по-голяма, но се откачи.
Втория ден жена ми взе, че пристигна. Не може и не иска да ме остави, четристин и кусур километра би. Обаче пък ми беше на късмет. Отиваме на любимите скали, оправям такъма, слагам асасина - няма живот в гьола. Помятах около 20-тина пъти и реших да сменям. От Ади си имам прекрасен подарък - едно петнайсет сантиметрово Момоти с окраска на баракуда. Бях го топвал не повече от 3 пъти и гледах на него с малко недоверие, защото е изключително лош летец. За да се заметне като хората на 40-50 м. първо леко се тръска на пръчката, топчетата му се нагласят и се замята. Не се ли извърши това свещенодействие трудно стига и 20 метра. Не дай Боже и вятър да има.
Как да е. Тръскам аз, мятам веднъж, два пъти, три пъти. Туичвам като хахав - нема никой. И тогава си викам с лафа на Кирето: "Като има експериментална медицина, що да няма и експериментален риболов?" Започнах водене нещо средно между "walking the dog" и бавен конвенционален спининг. И като ми взе! Бам луцос около кило и половина. Борбата му не е съвсем ожесточена, няма нищо общо с маятикото например, но кефа си е кеф. Дръпнах го за нула време и докато му махам куките Ади дотърча на моето място.
Тъй де - луцоса се движи на ята и никога не е сам. Та докато махах куките и на Ади му удари. Малко по-малък от моя.

Луцос - средиземноморска баракуда

Жоро и той тупур, тупур и той там. Аз пък на неговото място. Пак с бавно водене, пак стопове при туича и пак на третото хвърляне бам! Нова риба. А тя започна да се дърпа бая, дори по едно време изпитвах силни съмнения, че е нещо друго - аванс свири, мъчи се от едните скали да се завре в другите, като усети плиткажа бяга на вътре - а бе класика в жанра на морския риболов. Дръпнах я - пак луцос но към двете кила и кусур. Баси кефа! Почнахме с Ади и Жоро да се въртим, но нямаше голям смисъл - ятото беше навсякъде! Дори накрая имах от две хвърляния две риби. Слънцето обаче вече беше залязло, тъмнината настъпваше със страшна скорост и рибата спря да кълве. Имахме си вече по пет шест риби от над кило на човек и спрях да настоявам. Все пак ракиено време бе дошло.
Малко повече за такъма:

• Прът: Граувел Спорт Спин 300 МХ (имам го от две години, голям мерак беше за триметров мидиум хеви, но по ред причини сега му направих сефтето - държа се прекрасно);
• Макара: Корморан Хронос Алумниум 6000;
• Основно: Хемнгуей Силектра 14;
• Повод: АУА Шима 0,45;
• воРБел: Момоти 15 см. 

Сега ме сърбят ръчичките за по-другата седмица ПАК!