"Само" на някакви си 2600 км. от България се намира еин от най-богатите на рибни запаси язовири. Аха за Ебро говоря. И определено смятам, че всеки запален рибловец поне веднъж трябва да посети този риболовен рай. И има защо! Гигантски сомове, големи бели риби, страхотни блек басове... И за шаранджиите също има прекрасен риболов. А като тръгнете да си ловите рибета за стръв, просто се надявате да не ви удари червеноперка към кило. Не че не се вади, но не става за бялата..
Язовира е дълъг някъде към петдестина километра, но на най-широките си едва ли надхвърля 800 м. А дълбочините варират от няколко метра при устието до 50-60 м. при някоя от двете стени. Именно там майсторите дърпат сомове от над 60-70 килограма на муха с проходилки. В нета има достъчно снимки на тези "екстремисти".
За сома се говори, че е привнесен от немски рибари в средата на 70-те години на миналия век и за нула време видял сметката на щуката, която до тогава била доминиращия хищник. И понеже дори и през зимата температурата на водата не пада под 12 градуса, той не изпада в летаргия, храни се непрекъсанто и нараства много бързо. В момента е доказано наличието на екземпляри над 150 кг, а годишно се ловят поне стотина екземпляра минаващи сто килограмовата граница.
Бялата риба е втория по популация хищник, като на ден при кълвино се ловят около двайсетина над 4 килограмовата граница. Пак в нета има и снимки на прекрасни бели риби, които се ловят целогодишно.
В края на 90-те язовира е зарибен от испански риболовни клубове и с черен костур. Развива се много добре, дава поколение и вече нерядко се ловят екземпляри от над три килограма.
Доста англичани посещават язовира и реката под стената за риболова на шаран. Има документирани екземпляри от над 15 килограма, а се смята че има и над 20.
Останалите риби са "плевели" - червеноперка, бабушка, каракуда, уклей. Единични екземпляри на щука, пъстърва от неуспешни зарибявавания и оцеляла от куката за стръв змиорка (в момента змиорката е забранена за използване като стръв).
Едно наистина райско място на няма и 200 километра от Барселона.
Малко снимки от Ебро
Язовира е дълъг някъде към петдестина километра, но на най-широките си едва ли надхвърля 800 м. А дълбочините варират от няколко метра при устието до 50-60 м. при някоя от двете стени. Именно там майсторите дърпат сомове от над 60-70 килограма на муха с проходилки. В нета има достъчно снимки на тези "екстремисти".
За сома се говори, че е привнесен от немски рибари в средата на 70-те години на миналия век и за нула време видял сметката на щуката, която до тогава била доминиращия хищник. И понеже дори и през зимата температурата на водата не пада под 12 градуса, той не изпада в летаргия, храни се непрекъсанто и нараства много бързо. В момента е доказано наличието на екземпляри над 150 кг, а годишно се ловят поне стотина екземпляра минаващи сто килограмовата граница.
Бялата риба е втория по популация хищник, като на ден при кълвино се ловят около двайсетина над 4 килограмовата граница. Пак в нета има и снимки на прекрасни бели риби, които се ловят целогодишно.
В края на 90-те язовира е зарибен от испански риболовни клубове и с черен костур. Развива се много добре, дава поколение и вече нерядко се ловят екземпляри от над три килограма.
Доста англичани посещават язовира и реката под стената за риболова на шаран. Има документирани екземпляри от над 15 килограма, а се смята че има и над 20.
Останалите риби са "плевели" - червеноперка, бабушка, каракуда, уклей. Единични екземпляри на щука, пъстърва от неуспешни зарибявавания и оцеляла от куката за стръв змиорка (в момента змиорката е забранена за използване като стръв).
Едно наистина райско място на няма и 200 километра от Барселона.
Малко снимки от Ебро
Коментари
Публикуване на коментар