Catch & Release

Да отидеш на риболов, да хванеш трофейна риба и после след кратка фотосесия да я върнеш във водата е наистина едно прекрасно изживяване. Борила се е достойно, ти си бил достатъчно майстор, че да я извадиш. Защо да не дадеш шанс на рибата отново да живее, да направи поколение и кой знае, след известно време може пак да ти удари?

Смятам обаче, че "прекаления светец и богу не е драг". Така е и с непременното, на 101% пускане на рибата. Обичам и пържена риба, и печена риба, и рибена чорба, и рибни консерви. Смятам също така, че рибата е достойна компания на изстудено бяло вино.
За това когато не надвишам нормата, когато уловената риба има добри вкусови качества, когато не е трофейна или маломерна си прибирам улова.

• Ловя веднъж на една - две години целенасочено от по-качествения плевел (каракуда, платика, морунаж) за консерви. Като сме с Надето за два дни 4-5 килограма ни стигат за повече от година напред. Ако случайно взема, че отида на подобен риболов, а в мазето има още от консервите, си ги връщам във водата. Дори живарник не вадя.
• Сом под 5 кила и над 10-15 връщам моменталически във водата. Да не говорим, че малкия е само глава и опашка, а по-големия е вече доста мазен. Същото е и за шарана под 1 кило и над 5, бяла под кило и над 3, щуките като писалки или над 3 кила и т.н. и т.н. 
• Вече имам балканка над 50 см. изяли сме я. Така че като отида за пъстърва и взема, че хвана пак пускам. Понякога задържам някоя и друга американка или сивен.
• Костурите когато са ми над педята се филетират, дребосъка, дори и наранен връщам - най-малкото ще нахрани раците. 
• Скобар, распер, бяла мряна винаги отплуват - пълни са с кости. Кефа е да ги ловиш, а не да ги ядеш. 
• Мрените и уклейчата ми се услаждат, но не прекалявам с първите, че и те много намаляха.

За това колеги, не залитайте на 100% нито по "хвани и пусни", нито по избиването на разходите за бензин, стръв, захранки. Пускайте дребосъка и трофейните, но си хапвайте умерено и с кеф!