Започнах да пиша тази страничка от блога ми малко в стил "с рогата напред". После се замислих и затрих писаното.
Навремето и на мен не ми пукаше особено: отворя си захранката - хвърля опаковката; изметкам белите във водата - хвърля кутийката; вятъра ми духне пличкето, закачи го на някоя трънка - голяма работа. И дойде един прекрасен ден, в който отивайки на едно от любимите ми места взех, че прогледнах. Мръсотия, мръсотия, мръсотия.... жалка картинка!
Вече доста по-късно, с приятели от клуба "Стари Видри", някъде от 2004-та, започнахме редовно наред със състеазанията да правим и тъй наречените "Екоакции" по едни от най-посещаваните български водоеми. Така вече и до ден днешен - правим минимум по една такава акция на година. И не е въпроса да се превръщаме в боклукчии, а колкото и помпозно да звучи, с личен пример да покажем, че е по-гут да си ловиш риба в чиста природа отколкото сред боклуци и мизерия. В началото доста колеги ни гледаха като изкопаеми, но всеки път все повече и повече от тях се включваха спонтанно. Не че ефекта е осезаем, обаче гледам вече доста хора си събират боклука и го товарят в колата.
А за все още непрогледналите,
Защо правите България да изглежда така?
Защо не положите съвсем малко усилия, че да изглежда така?
Навремето и на мен не ми пукаше особено: отворя си захранката - хвърля опаковката; изметкам белите във водата - хвърля кутийката; вятъра ми духне пличкето, закачи го на някоя трънка - голяма работа. И дойде един прекрасен ден, в който отивайки на едно от любимите ми места взех, че прогледнах. Мръсотия, мръсотия, мръсотия.... жалка картинка!
Огняново 2005 г. |
А за все още непрогледналите,
Защо правите България да изглежда така?
Защо не положите съвсем малко усилия, че да изглежда така?
Коментари
Публикуване на коментар