Пропускане към основното съдържание

За чиста природа

Започнах да пиша тази страничка от блога ми малко в стил "с рогата напред". После се замислих и затрих писаното.
Навремето и на мен не ми пукаше особено: отворя си захранката - хвърля опаковката; изметкам белите във водата - хвърля кутийката; вятъра ми духне пличкето, закачи го на някоя трънка - голяма работа. И дойде един прекрасен ден, в който отивайки на едно от любимите ми места взех, че прогледнах. Мръсотия, мръсотия, мръсотия.... жалка картинка!
Екоакция
Огняново 2005 г.
Вече доста по-късно, с приятели от клуба "Стари Видри", някъде от 2004-та, започнахме редовно наред със състеазанията да правим и тъй наречените "Екоакции" по едни от най-посещаваните български водоеми. Така вече и до ден днешен - правим минимум по една такава акция на година. И не е въпроса да се превръщаме в боклукчии, а колкото и помпозно да звучи, с личен пример да покажем, че е по-гут да си ловиш риба в чиста природа отколкото сред боклуци и мизерия. В началото доста колеги ни гледаха като изкопаеми, но всеки път все повече и повече от тях се включваха спонтанно. Не че ефекта е осезаем, обаче гледам вече доста хора си събират боклука и го товарят в колата.

А за все още непрогледналите,
Защо правите България да изглежда така?
Бунище или водоем?
Защо не положите съвсем малко усилия, че да изглежда така?
Rhein am Bonn



    

Коментари

Популярни публикации от този блог

Време е за луцос

И този път големите туни ни се изплъзнаха. Времето беше прекрасно - вятър, от 4 до 6 бофора, малко дъжд... Обиколихме от южно Халкидики до северните Споради. Обратно. Ситоня - Касандра - Атон. Нема братче. За 5 дни влачене едно плахо почукване. И по начина, по който "удари" се мисля, че беше малка риба меч. Почукна, развали играта на воблера, в момента, в който се оправи отново и това беше. Е то не може всеки път, ама хайде поне да е на три пъти веднъж. За малко въобще не настоявахме - тунакита и паламиди можем да ловим и от по-малка лодка. Последните два дни се отдадохме на спининг от брега. Първия ден хванахме по една риба, като моята и освен, че беше най-малката я извадих (Silent Assasin) закачена за опашката. Егати как се дърпаше ;-) Имах и удар от по-голяма, но се откачи. Втория ден жена ми взе, че пристигна. Не може и не иска да ме остави, четристин и кусур километра би. Обаче пък ми беше на късмет. Отиваме на любимите скали, оправям такъма, слагам асасина - няма ...

Дорадо на стръв зарган

Макар да ловя почти и само на спининг, когато става въпрос за улов на по-едра риба не се отказвам и от стръвта. За това искам да споделя и един гръцки метод основно за улов на дорадо (кинигос на гръцки и махи-махи на хамерикански). Открехна ме един много печен българин живеещ в Гърция в един от риболовните ни форуми. Благодаря ти Петър40!!  С този метод съм ловил и доста друга хищна риба - лефер, кокали, и дори един заблуден паламуд. Имам и лефер, който сигурно беше над 4 кила, тръгнах да го водя, видях го и безкомпромисно прегриза повода. А в метода няма нищо сложно. Трябват ви: Як прът към 3 метра с акция 100-150 (направо ме е срам от снимката с жълтия връх); Макара с плуващ монофил 0.40 с носимост към 7 кг и да побира поне 250-300 м; Тапа за щука; Микровирбел без карабина с носимост поне 10 кг; 2-2.50 м. флуорокарбон 15-20 лб. за повод; Морска кука 3/0. На основната линия слагате стопер към десетина метра над края й. Махате пишката на тапата, ако трябва набивате...

Двоен възел на Гринер (Двоен Уни)

Този възел го знам като "Двоен възел на Гринер", а в тубата го има като "Двоен Уни". Няма значение името, важното е че е много читав. Навремето ползвах този възел сравнително рядко, но след като имах две късания на влакното и възела на вирбела, започнах много да му се доверявам и смело мога да кажа, че е адски сигурен. Най-вече го използвам да връзвам основния плетеняк към флуорокарбоновия повод.